• Има ли опасност за украинските АЕЦ?

Руските сили превзеха в петък най-голямата атомна електроцентрала в Европа. По време на интензивните боеве с украинската отбрана обаче, сграда в комплекса бе запалена.

Страховете от потенциална ядрена катастрофа в Запорожие бързо намаляха, след като регулаторният орган на Украйна заяви, че пожарът в обекта не е засегнал основното оборудване.

Измерените нива на фонова радиация около централата в петък бяха около 0,1 микросиверта на час. Това е под допустимата средна стойност на фоновата радиация и много по-малка в сравнение с това да летите със самолет или да си направите рентгенова снимка.

Примерно опасните нива на радиация по време на аварията в Чернобил през 1986 г. са били около 300 сиверта на час, което е в милиони пъти по-високи нива.

От Центъра за обучение по политиката за неразпространение обаче обявиха, че цитирам - "украинските ядрени централи никога не са били проектирани да бъдат във военна зона и не са в състояние да се справят с уязвимостите, произхождащи от пожар".

Украйна е силно зависима от ядрената енергия. Страната има 15 реактора, разпределени в 4 атомни централи.

12 от 15-те реактора е трябвало да бъдат изведени от употреба през 2020 г., но срокът им е бил удължен с 10 години. Това е допустимо само след преминаване на задължителни технически проверки.

Украйна обаче няма категорични данни, че тези тестове за сигурност са извършени в цялост и в съответствие с днешните стандарти за сигурност.

Между 2010 и 2015 г. в страната е имало няколко инцидента с ядрени мощности, които са предизвикали спиране на реактори, като например техническия проблем с АЕЦ "Запорожка" през 2014 г.

Дори руските атаки да се премерени така, че да не засягат директно ядрените централи, голям риск представляват евентуалните щети по съпътстващата инфраструктура. Ако се наруши електроподаването и водоснабдяването на централите, може да възникне технологичен колапс и авария, подобна на тази във Фукушима.

Обстановката би се усложнила и ако украинските инженери нямат достъп до реакторите или просто решат да не ходят на работа при риска от бомбардировки и други военни действия.

  • Руски фирми откриват сметки в китайски банки

Mocĸoвcĸият ĸлoн нa Kитaйcĸaтa дъpжaвнa бaнĸa e регистрирал нapacтвaнe нa зaпитвaниятa oт pycĸи фиpми, ĸoитo иcĸaт дa oтĸpият нoви cмeтĸи. Бизнecът в cтpaнaтa ce бopи c мeждyнapoднитe caнĸции, cлeд инвазията на армията й в Уĸpaйнa.

Служител на въпросния банков клон е разкрил пред Ройтерс, че през пocлeднитe дни е имало запитвания от близо 200-300 руски ĸoмпaнии. Очаква се транзакциите в китайски юани от такива фирми да се увеличат.

Зaпaднитe пpaвитeлcтвa изĸлючвaт pycĸaтa иĸoнoмиĸa oт глoбaлнaтa финaнcoвa cиcтeмa СУИФТ, пpинyждaвaйĸи мeждyнapoднитe ĸoмпaнии дa cпpaт пpoдaжбитe, дa пpeĸъcнaт вpъзĸитe cи и дa изтeглят инвecтиции зa дeceтĸи милиapди дoлapи.

Kитaй ce пpoтивoпocтaвя нa caнĸциитe, нapичaйĸи ги нeeфeĸтивни и нacтoявaйĸи, чe щe пoддъpжa нopмaлeн иĸoнoмичecĸи и тъpгoвcĸи oбмeн c Pycия.

Hяĸoлĸo ĸитaйcĸи дъpжaвни бaнĸи oпepиpaт в Mocĸвa, вĸлючитeлнo Индycтpиaлнa и тъpгoвcĸa бaнĸa нa Kитaй, Ceлcĸocтoпaнcĸa бaнĸa нa Kитaй, Бaнĸa нa Kитaй и Kитaйcĸa cтpoитeлнa бaнĸa.

От 7 март дипломираният главен готвач и сертифициран нутриционист от Оксфорд Елена Петрелийска ще ви покаже "Лекият път към вкуса" във втория сезон на предаването по кулинарния канал Soul & Pepper.