Мадлен Чолакова e българска актриса и преподавател, която живее в Ню Йорк повече от 20 години. Завършила е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в София и е специализирала Драма и Театър в Лондонския университет. Позната е на българските театрални и кино-любители от редица заглавия. По свои думи е работила всичко, което човек може и което не може да си представи с подобно образование.

Малко преди обявеното извънредно положение в България, Мадлен Чолакова се връща тук за кратко, но престоят ѝ се удължава поради създалата се ситуация. Специално за WNESSTV, тя споделя своите забележителни впечатления и анализи по темата COVID-19 и как Коронавирус се отразява на САЩ.

След толкова апокалиптични кино-заглавия, които Холивуд е създал в

годините, чувстват ли се американците като във филмов сюжет или хората се стремят да продължат живота постарому?

Очакванията за края на света са толкова стари, колкото е той самият. Хората винаги са били податливи на интереса си към предсказания и пророчества, на поверия и митове за края на своя вид. Холивуд далеч не е пръв в тази митология и има сериозен принос в нея. Интересно, но ето: в наши дни, тези от началото на пандемията, търсенето в ITunes на филми с апокалиптична тематика, филми за пандемии и биологични войни, като - Contagion, 12 Monkeys, Outbreak, The Hot Zone, Hell и други, нарастна неимоверно. Както и неимоверно нарастнаха купища конспиративни теории. Мисля, че този интерес е психологически оправдан. Мисля, че това е стествен рефлекс, с който хората се обръщат към фикциите, за да намерят смисъл в реалноститe.

Какви мерки взима правителството и какви са разликите между САЩ и

света по отношение овладяването на заразата?

Вече за никого по света не е тайна срамно закъснялата реакция на държавните и правителствени органи в САЩ по отношение на кризата Covid-19. В редовните брифинги в Белия Дом от епидемиолози и учени, информация за появата и развитието на епидемията в Ухан е предоставена още в средата на месец декември 2019. И подминавана. Първите реакции на Администрацията, и то след медиен и обществен натиск, започнаха едва в средата на февруари и съдържаха основно неглижиране и омаловжаване на проблема. Лекари, фармацевти, болници и здравни институции алармираха за огромен недостиг на тестове и елементарни предпазни средства в болниците и в кабинетите на лекарите. Наличието на медицински маски, ръкавици и дезинфектанти се стопи светкавично дори в аптеките.Такива и до днес не стигат. Няма достатъчно дихателни апарати. В Ню Йорк и Лос Анджелис има недостиг на лекари и медицински персонал. В края на месеца правителството регира хаотично и противоречиво и създаде още по голям хаос. В усилията си да намери решение за съдбата на два огромни пътнически лайнера, с доказани случаи на заразени с коронавирус пътници, двата кораба бяха оставени с дни без право на хората да ги напуснат. Повече от 3000 пътници и над 1000 души екипаж на всеки един от тях, бяха държани в каютите си и без външна медицинска помощ. Единият на пристанище в Япония и другият в залива на Сан Франциско, докато Вашингтон мъчително решаваше какво да прави и къде да ги акостира. По това време, в щата с най-голямата морска врата към изтока на САЩ - щата Вашингтон, и в най големия му град Сиатъл, броят на заразените и на фаталните случаи растеше главоломно. В началото на месец март, губернаторите и управата на Калифорния и Ню Йорк, решиха да вземат решенията си сами, без да чакат федералното правителство, налагйки познатите в цял свят мерки. Дистанциране, по възможност работа от вкъщи, забрана на масови мероприятия с повече от 1000 души. До дни цифрата слезе на 500, после на 100, 50 и до пълната забрана на такива събития. Затваряне на ресторанти, магазини, барове, клубове, фитнес, плувни басейни. Всичко това, което малка България започна преди и направи на 8 март. Дори днес, подобни мерки не са в ход във всичките 50 щата. Вече е печално известен факт, че все още никъде няма лекарство или ваксина срещу новия, непознат и заразяващ с огромна скорост вирус. Тази му универсалност, засега поставя света пред една единствена мярка - изолация на хората с цел спиране на разпространението. Така, че и Америка макар и с непростимо закъснение, се включва в единствено възможните мерки за борба с вируса, а именно максимално ограничение на човешките контакти с цел спиране на заразата. Включва се въпреки трудния консенсус с исканията на лекари, медици, учени за обмислени и отговорни решения за здравето на хората и нетърпението на управляващите да върнат хората на работа, преди да има сигурност че рискът е отминал.

С какво повдигат духа си американците по време на трудни моменти? Има ли нещо, което можем да взаимстваме от тях в този период?

Малко ми е трудно да говоря за американците като единна маса от хора. Особено като живееща в Ню Йорк, където живее светът. 800 езика и наречия на езици се говорят в града. Тази нехомогенна и огромна група хора има и проявява всички възможни реакции по време на кризи. Вече се знае, че най застрашеният, с най голям брой заразени и най много с летален изход случаи град в Щатите, е Ню Йорк. Очакваше се. Същото се отнася и за другия мегаполис Лос Анджелис. Изумителна е обаче, способността на хората за заедност, за единство и съпричастност, жертвоготовност и отзивчивост, пример за което е сплотеността, която показаха след 11 септември 2001. Доброволците и днес са много. Губернаторът изиска още. Почти половин милион са нужни. Строят се полеви болници. Джавис Център, Нюйоркското НДК, се превръща в лазарет. Духът и оптимизмът на хората в града, който никога не спи, винаги е завидно висок. Днешната ситуация не прави изключение.

Какво е чувството да видиш най-пълния площад в Ню Йорк, изпразнен от тълпите?

Да си призная, не съм виждала на живо Таймс Скуайър в този период. Но видях улиците, магазините и най вече парка, макар и отдалеч, без обичайните тълпи от хора. Нереален и тъжен пейзаж. Приятели от Лос Анджелис ми разказват за чудото да видят прочутите с вечни задръствания шест-лентови магистрали на града, празни от коли. Празни сякаш от живот. Гигантска сцена от апокалиптичен филм. Впрочем, празният площад Славейков, опустелите Ръкси, Шишман и НДК, създават същото усещане за нереалност.

Много знаменитости се появиха публично, за да споделят, че също

преминават през трудностите на Covid-19. Някои от тях дори с диагноза. Можеш ли да споделиш как се чувстват обикновените хора, когато видят подобна съпричастност от любимците на Америка?

Уви, заразата не щади никого, независимо от социалния му статус. В Америка знаменитостите винаги са били първи в старанието си да дадат добър пример за човешко разбиране, помощ и солидарност. Освен с насърчителни постове в социалните мрежи, каквито сега са в стотици, много от звездите на спорта, киното и телевизията се включват и с дарителски инициативи, с реално съдействие и реална помощ по местата където живеят. Посланието винаги е едно - заедно можем, заедно трябва и заедно ще минем и през това изпитание.

Какви са прогнозите за Коронавируса в САЩ? След финансовата криза от 2008ма година, не е ли крахът на икономиката по-голяма заплаха от

заразата за народа?

Прогноза за край на кризата никой не поема отговорността да изрече. Може да е седмици, може да е месеци, някой говорят и за година. По-добре да сме готови за по дълго премеждие, от колкото рано да изчерпим запаса си от търпение. Разбира се, че пандемията ще има цена и то много висока, включително в САЩ. Видяхме безпрецедентното сриване на стоковата борса миналата седмица. Разбира се, че икономиката ще пострада, особено малкият и среден бизнес, туризмът, ресторантьорството, транспорта, както и производството на стоки. Всички ще понесат огромни загуби. Местните правителства, както и федералните власти, вече се опитват да чертаят мерки и усилия за да подпомогнат икономиката на страната. Хората се безпокоят за бъдещето си. Прогнозира се неимоверно голяма безработица след края на пандемията. В същото време страната е в година на президентски избори. Проблемите в обществената здравна система са тежки и висят от години и особено сега, ще са от основно значение за избирателите.Политизирането на трагедията е неморално, но и почти неизбежно. Реакцията на Белия Дом относно епидемията и лично тази на президента Тръмп, предизвикват напрежение и недоверие в институциите. Въпреки непрестанните му уверения, че всичко е наред, че проблемът е преувеличен, че скоро всичко ще мине, почти прозрачна е по голямата му загриженост за корпоративния бизнес, за квотите на борсата и за изборна победа и нов мандат, отколкото за здравето на обикновените Американци.

Какво би посъветвала хората, които четат това? Кои са твоите

окуражителни думи в такъв преломен момент?

Знам, че светът след Covid-19 няма да е този който познаваме. Имам наивната вяра, че това изпитание може да ни събере, да ни накара да разберем и с ума и със сърцата си, че сме едно, че сме заедно на тази прекрасна планета и че заедно можем всичко. Не спирайте да искате и да обичате живота. Той винаги е по силен. #стойтесивкъщи

Снимки: личен архив